Улици
Бях в град Карлсруе, намиращ се във федералната провинция Баден-Вюртемберг (в Югозападна Германия). Карлсруе има население от около 300 000 души, което го поставя на 21-во място по брой жители в страната, въпреки че в моите очи притежава качествата по-скоро на малкия град (или поне спокойствието на такъв).
Градът е много красив, преобладава ниското строителство, почти няма да видите високи блокове (за небостъргачи да не говорим), които да извисяват своите грозни панелени телеса с ръждясали балкони и мръсни прозорци (упс, увлякох се покрай спомени за софийските гледки)... Дори новото строителство цели да запази по-традиционния вид на сградите, като ултрамодерните конструкции (каквито все пак има) са по-скоро малцинство, което не пречи на общата хармония.
Освен това, за разлика от типичното разположение на повечето български градове, жилищните квартали са по-отдалечени от центъра, но за сметка на това са буквално потопени в горски (не паркови!) площи. Тоест излизаш от входа, минаваш зад блока и вече се намираш сред високи дървета и упиващо ухание на бор. Твърди се, че около половината от цялостната площ на града е заета от гора, което за мен е просто очарователно и ако имах възможност, бих се пренесла да живея там още утре.
Гората, приятното строителство и спокойствието обаче не са единствените прекрасности на Карлсруе (както вече се разбира, аз съм почти влюбена в това място). Тъй като мащабите на града го позволяват (все пак не говорим за Берлин или Хамбург, а за далеч по-малко населено място), силна конкуренция на автомобилите и градски транспорт правят велосипедите. Навсякъде има велоалеи (които не пречат на пешеходците) и е пълно с велосипедисти от всякакви възрасти - от деца до пенсионери. И докато при колите почти няма да видите нещо старо и не-лъскаво, при колелетата няма подобна мода - човек може да срещне доста раздрънкани велосипеди, излезли сякаш от соц снимка на някое българско село, с кошница отпред или отзад, пълна с пазарски покупки. На хората просто не им прави впечатление какво карат другите, как са облечени, колко тежат или как са гримирани (нрави, типични за цивилизования свят, но за жалост непознати по нашите географски ширини).
Поради високата популярност на велосипедите, градски транспорт рядко се препълва (аз за 10 дни там така и не видях да има правостоящи), макар че той също е доста удобен и бърз - преобладават трамваите, които обаче са по-чисти, по-големи, по-модерни и по-бързи пра-правнуци на онези, с които сме свикнали да се тътрузим из София. Удоволствието обаче не е чак толкова евтино: карта за еднопосочно пътуване (сиреч обикновено билетче) струва 2,10 евро, 24-часова карта за всички линии е 4.70; четиридневна карта (четири пъти по 24 часа, без да има изискване дните да са последователни) е около 16 евро, а обикновената месечна карта за цяла градска мрежа е 44 евро. Който кара велосипед обаче, си спестява тези разходи. Пък и е полезно за фигурата ;)
Не трябва обаче да си създавате впечатление, че градът е скучен, умрял или пенсионерски. В Карлсруе има университет (който е на първо място в страната при техническите специалности), където учат 18 000 студенти. А където има студенти, има и купони. Има клубове и дискотеки, има галерии, музеи и кина; има и мол даже; провеждат се различни фестивали;
няма само характерните български кафенета, където да седнеш на кафенце с количка, да висиш половин ден и да обсъждаш хората, които минават пред погледа ти. Но има бирарии със собствена пивоварна (например веригата der Vogel, където имах честта да опитам прясна бира); има места, където да хапнеш и пийнеш набързо, както и изискани ресторанти, в които да оставиш сериозна сума срещу стилно гурме преживяване. Има, естествено, и дворец с огромна градина, където човек може да отиде да пикникува или дори само да лежи на слънце. Мястото дава възможност за направата на разкошни снимки. Надявам се с моите фотоси да съм уловила поне част от красотата, на която бях свидетел, за да мога да споделя преживяното не само словесно.
Както казах, излизаш от входа и влизаш в гората :)

А на това му викам заден двор:

Квартал Дурлах



И още от местната архитектура

Част от двореца


Схема на двореца с градината и улиците, които водят началото си от там. Заради формата си, градът е описван като "ветрилообразен"

Гледки от градината на двореца, където се намира и ботаническата градина


Изглед към сградата на ботаническата градина


Чушки

Мола

Новичък трамвай

Не особено естетична проява на съвременно изкуство; намира се точно пред сградата на театъра

Пак грозотия и пак пред театъра:

По рафтовете на турски магазин

И за финал:

Наздраве и до следващото ми пътеписно включване!