Влюбването е химия. Буквално. Основна заслуга има хормонът окситоцин (+ ендорфин и още няколко други, чиито имена не помня). И точно защото усещането, че светът се е свил до един-единствен човек и са ни пораснали крила, е изключително енергопоглъщащо и неефективно по отношение на всяка друга страна от човешкото съществуване, тялото е програмирано периодът на влюбване да трае само няколко месеца. Обикновено 3. А ако вярваме на Бегбеде пък, любовта трае 3 години. Ако сметките са верни, връзката започва с 3-месечно влюбване, продължава с 3-годишна любов и накрая приключва или се превръща в нещо грозно, изморено и ненавистно; или скучно.Обикновено във филмите happy end-ът се случва в рамките на този период от 3 години и 3 месеца (или още по-отвратително – след първата целувка/ страстна нощ заедно) и не желаят да ни покажат какво се случва година по-късно.
Вярвам, че човек може да се влюби във всякаква личност – включително и такава, която, на трезв и изчистен от хормони акъл, изобщо не би харесал като характер. На мен поне ми се е случвало. Но като тресне щастливото чувство, дори да си наясно, че този човек притежава качества, които ти не одобряваш, или има навици, които те дразнят, нещо упорито те тегли към него, независимо какви усилия на волята полагаш, за да не се поддаваш на желанието.
После обаче хормоните се кротват, а дразнещите навици стават направо нетърпими. Или пък прекарването на часове единствено в гушкане, целуване и гледане в очите изведнъж се оказва доста скучно. С други думи – периодът на влюбване е отминал, а човек се е озовал в лице с друг човек, който всъщност не е толкова магичен и невероятен. А е по-скоро досаден. Това става след happy end-а.
Когато гледам двойки, които съм намирала за лоша комбинация, да навлизат в тази фаза, си мисля, че съм била права в мнението си, че, след като крилата им се скрият и слязат отново на земята, тези двама човека няма да имат нищо, което да ги свързва и което да е градивно. И понеже не съм пример за успех по отношение на връзките, не знам как се закърпва ситуацията и каква е алтернативата на раздяла.
Тоест, искам да ви питам, как, по дяволите, се оцелява след хепиенда?
изображение: www.slashfilm.com
14 коментар(а):
От личен опит - връзките, които описа, с хора, които не си подхождат просто не оцеляват.
Затова... първо приятелство, после връзка и после... е, не хепи енд, (защото според мен единствения начин някакви хора да бъдат щастливи заедно до края на живота си, е ако бъдат терминирани веднага след като са се събрали)стискаш палци приятелството да е било действително.
Като цяло, ако няма уважение и общи цели би било доста трудно.
Май всеки трбва сам да си го съчини...
Съгласна съм в общия случай, че с партньора трябва да сте добри приятели, защото след време това е основното чувство, което оцелява в една дългогодишна връзка/брак. Но пък при мен не се е получавало дълго време да съм приятелка с някое момче и после нещо изведнъж да прищрака и да се влюбим. Не че не е възможно, просто на мен ми е странно...
С търпение :-)
Стойчо, сигурно си прав, без търпение и компромиси не може. Но като казано по този начин, се сещам не за любов, а за час при зъболекаря... :)
Търпение му е майката – нищо друго не помага. Иначе си права за зъболекаря, но точно затова, когато са първите две фази (особено най-първата) трябва да се спазва следното правило (казвам го от мъжка гледна точка, но съм абсолютно убеден, че важи и от женска): „Главата – на раменете и гледаш да ти харесва“
Ако това си го спазвал(а) в началото, после търпението си е просто търпение, а не като при зъболекар.
Главата – на раменете и гледаш да ти харесва!
Стойчо, хареса ми съветът ти :)
Вероятно е нужна доста самодисциплина и тренировки, докато човек се научи да контролира емоциите си поне донякъде (или тяхното влияние върху поведението му), но съм убедена, че си заслужава.
Това за трите години тоя дето го е казал, да си го ......
Така де :)
Иначе рецепта няма.
Може би рецептата е да си пасвате с човека, иначе няма шанс.
Макар че има много случаи за много здрави и продължителни връзки на напълно противоположни характери. Сложен въпрос.
Рецептата за щастие в любовта не е толкова сложна или невъзможна. Плодовете на любовта, децата, са тези които я съхраняват през годините. Природата ни е дала възможността да се влюбваме не само за собствено удоволствие, а за да създадем поколение което да остане след нас. Всеки който има деца, ще ви каже че те та най-голямото щастие в живота му. Влияние оказват разбира се доверието и уважението между партньорите както и тяхното възпитание.
Божо, дам, Бегбеде е малко циничен и, в интерес на истината, в края на книгата се отрича от идеята, че любовта трае само 3 години :)
С риск да изглеждам черногледа, осъзнавам, че в голяма доза от случаите хората оцеляват след хепиенда благодарение на навика преди всичко друго
Анонимен, това с децата е вярно, макар историята да познава случаи, в които дори децата не успяват да задържат двама човека заедно. Много връзки обаче не се случват във време, подходящо за създаване на семейство. Аз поне съм на 22 години и ако трябва отсега да разчитам на бебета за укрепване на семейния си статус, като знам как по принцип не ми върви в тая област, до 30 ще съм ги народила цяла дузина...
Крис, при повечето успешни бракове децата не са създадени през "химическият" период на любовта, а след година или две когато вече достатъчно добре познаваш любимия човек. Този период обикновенно е достатъчен, за да се намери подходящо време за създаване на семейство. Не знам универсална рецепта за съхраняване на любовта , но съм сигурен, че около теб има достатъчно примери. Виж семействата на твоите близки, роднини и познати, и си отговори на въпроса защо тяхните връзки са се запазили или не. Може да видиш и проучването какво работят "Най-надеждните мъже" http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=40653:2009-12-07-12-30-32&catid=69:2008-09-17-19-45-15&Itemid=83
Досега не съм видяла и една истински щастлива връзка...или просто много се вторачвам. Няма нито една двойка, било семейство, било с деца, било просто гаджета, които да изпитват нещо повече от навик, тиха ненавист или кротко търпение един към друг, гарнирано щедро със страх от самотата, примирение пред годините и притеснения какво ще кажат другите. Няма любов, няма страст, няма нищо. Има "става, добре ми е с него, нямам нищо против, бива, ок съм, разбира се , че го обичам, нали имаме деца...Романтичната бунтарка в мен вече 30 години не иска да се подчини на условностите, и чака онази еденица при която 1 + 1 не е равно на 1, а на 2 плюс безкрай. Без сливания на душите, души чифт, създаване на клетка на обществото, намиране на единия/едната, събиране на две в едно....Любовта е двама човека да споделят животите си, а не да правят един живот. Само хора, които обичат първо себе си, може да обичат и другите. Но да са двама такива. Само един обичаш себе си в двойката автоматично става егоист, само една необичаща себе си в двойката автоматично става жертва. Но това си класическата комбинация. И после що имало толкова оригинално нещастни семейства....
@ Анонимен
не съм убедена какво точно е истински щастлива връзка... понякога дори си мисля, че такава не може да има, защото човек сам със себе си не винаги е истински щастлив, в мир и хармония със своята душа, какво остава да успее да постигне това с някой друг...
това със споделянето на животите обаче наистина ми харесва, намирам го за по-смислено и може би дори по-перспективно, отколкото "аз" и "ти" да се превърне в "ние"
Без да искам да бъда груб и циничен - ако човек не може да прекарва времето сам със себе си, няма да може да го прекарва и с някой друг. Простичко е.
Проверка "можем ли да имаме връзка" - останете сами 48 часа (това са 2 дни). Не говорете с никого. Не пускайте телевизия. Не четете книги. Можете да се разхождате, но не за прекалено дълго. Не правете нищо, с което да занимавате съзнанието си. Скучно ли ви беше? Ако отговорът е "да", вие не можете да имате щастлива връзка. Ако отговорът е "не" - вероятно пак не можете.
Ако си ЗАДАВАТЕ този въпрос - вие най-вероятно не сте способни на нещо подобно.
Всъщност какво е връзката - човекът, който ви кара да изпитвате оргазъм? Човекът, който ви гушка както са ви гушкали когато сте били мънички? Толкова много въпроси, а отговорите са толкова различни за всички..
Dreamfall, човек не е готов за много неща в живота си, но после се оказва някак си, че се справя с тях; в това число и връзката. Но си прав, че колкото повече се замисляш за тези неща, толкова по-трудно изглежда преборването им.
Публикуване на коментар