Един мой преподавател беше казал, че религиите много приличат на конспиративни теории. И са универсалистки, тоест се опитват да обяснят света чрез такива механизми, че да няма как да бъдат опровергани от реалността. Не можеш да се усъмниш в съществуването на белобрадия старец, който седи на небето и е създал света за 6 дни, защото, щом светът го има, значи го има и белобрадия старец и той ти изпраща всякакви препятствия, за да тества вярата ти, но и винаги е на линия, за да чуе точно твоята мижава молитва. Всичко е един вселенски параграф 22.
Мда, атеист съм. И не харесвам религиите. Не ми допада идеята, че разни хора създават рамки за това как и защо съществуват светът и хората, които го населяват. Както и какви трябва да бъдат действията им, за да угодят на някой, когото никога не са виждали, или за да подражават на някой, чието велико битие е написано (и по всяка вероятност изключително украсено; справка - все едно да си изградите мнение за Слави Трифонов от това, което пишат за него в жълтата преса) от други хора. По дефолт хората са несъвършени, тоест всичко, създадено от тях, е несъвършено. Включая и опитите им да обясняват живота, вселената и всичко останало и да си вярват, че предложеният от тях отговор е ултимативен. Още по-нагло е, когато го налагат на останалите, за да вкарат поведението им в удобни и предвидими коловози.
Има и друг тип хора, които се мъчат да обясняват света, но те обикновено получават Нобелови награди и са в позицията други хора да се съмняват и да могат да оспорват техните теории. (Науката се базира именно на съмнението и опровергаването, а не на неотхвърлими хипотези.) Един такъв, за който се сещам веднага, е Айнщайн, но в неговия случай имаме две изключително важни подробности. Първо, той е много, много, много умен (за справка, интересува ме колко е IQ-то на Папата, който винаги има перфектния отговор на всеки въпрос - "... защото Господ така е пожелал"), и второ - трудът му съдържа в името си думата теория.
Никой не е по-арогантен от човек, който вярва, че има бог на своя страна, и използва тази фикция като единствен валиден довод във всеки спор, в който влиза. Тези хора не се опират думата теория, защото вярват безпрекословно, а и защото системата е измислена така, че да не може да бъде оспорена от действителността. Ако и в науката работеха на този принцип, сигурно все още щяхме да живеем в ера без електричество и комуникации.
А повод за този ядосан пост (който се надявам да вземе, за разнообразие, да предизвика реакции под формата на коментари) е ето тази случка. Вбесяващо е, когато хората те съдят за това, че си атеист (и че винаги трябва да го прошепваш, все едно е венерическа болест, а ти не ги съдиш за това, че те са религиозни), че не искаш да влизаш в църква, да палиш свещи или да почиташ паметта на мъртвите, като раздаваш вафли, или защото смяташ, че сексът е естествено нещо, от което не трябва да се срамуваш, и няма да гориш в ада заради него. Ако имаше такова нещо като ад с неговите дантевски девет кръга, щях да започна разходката още от предверието (защото не съм кръщавана) и кой знае къде щях да приключа. Работата е там, че не мога да бъда принудена да съществувам според определени установени правила, ако ме заплашват с отвъдно, в което аз всъщност не вярвам...
изображение: en.wikipedia.org/
12 коментар(а):
Мен преди време един ме нарече животно, но не му се сърдя. Съжалявам го, защото за разлика от религиозните, които прощават за да спасят собствената си душа, аз го правя защото така ми е добре. Другото не е важно.
:)
Обожавам Густав Доре. Също така ми харесва и как невронауките се опитват да обяснят необичайно силната и безпрецедентна подкорова активност на централния мозък тогава, когато е ангажиран с молитва в църква.
Религията има две ползи. Първата е за постигане чувство на идентичност сред различни хора и върши работа на управляващите (например от фараоните до днешните им аналози). Втората е психологическа и се проявява, когато осъзнаеш, че можеш да загубиш живота си всеки миг. Разкази на участници във военни действия разказват за конкретни случки, когато всички от частта им ставали вярващи.
Религията е била полезна само за управниците и техните приближени. Обикновения човек е имал само задължения. Изборът поне днес е личен.
@Владо: аз не се сърдя, пък и бързо ми минава, но се дразня, когато някой се опитва да ме поучва. Както в историята от блога Дни, двете корейки се опитват да вкарат лайтмотива за библията, някак си намеквайки, че човек е атеист не поради собствен избор, а поради странна форма на незнание и необразованост
@Крис: интересно звучи това за дейността на мозъка по време на молитва. Предполагам, че когато човек си вярва достатъчно много, всякакви неща стават в мозъка му :)
@Наньо Нанев: абсолютно съм съгласна с ползата от религията в исторически план - била е както народообразуващ, така и нациообразуващ фактор и това си е имало своите предимства. Вярно е също така и че е служела като инструмент в ръцете на управляващите и съм уверена, че в името на вярата са извършени страшно много убийства.
В днешно време обаче светът е много по-голям и в него има много повече знание. Религията от образуващ се е превърнала донякъде в разединяващ фактор, макар че това е тема, която ще оставя за друг път. От всичко най-съгласна съм с това, че изборът е личен. Точно това е източникът на негодуванието ми - тъй както аз не налагам своите убеждения на другите, никой няма право да ми налага своите, още повече да вярва, че те са по-висши и по-важни... Не мисля обаче, че християнството се слави с толерантност към различните...
ще, ще... за ада де
:P
теория, a?
А като опиташ да дадеш научен аргумент ти отговарят "това е само теория" - разликата между теория и хипотеза изобщо не знаят, че съществува.
така че, за много народ "защото Господ така е пожелал" е по-меродавно, отколкото "това е проверена научна теория".
И това в 21- век!
Е, Божо, не всички са толкова ограничени. Лично около мен повечето хора са съвсем малко религиозни, по-скоро като по традиция, отколкото поради убеждения и мироглед. Те не ми пречат чак толкова. За жалост по света има много фанатици и тях наистина не ги разбирам.
Относно ада - приемам, че ще горя в него и продължавам живота си по старому :)))
Религията е патерица.
Не мога да се сърдя на някой, че има нужда да се подпре на нещо, защото не успява да остане прав сам. И на себе си не се сърдя, че в няколкото редки момента съм удряла по 1 молитва към всяко известно ми божество - явно съм имала нужда от бастунче. Лошо няма.
Обаче адски се вбесявам, когато някой се опитва да ми внушава, че хората са сакати по рождение и подпирането на патерица е едва ли не естествено състояние.
Колкото до оправданието, че разбирате ли, вярата била едно, религията - друго... без да е подкрепена под формата на официална религия с всичките му там ритуали (поне някъде по света), чистата вяра дълго не удържа фронта.
@wakeop: изключително уместно сравнение е това с патерицата! Много ме зарадва, като го прочетох :)
А относно вярата - това е твърде широко понятие, за да го отричам изцяло, защото вярата не е само да вярваш в божествени, свърхестествени сили, а и да приемаш на доверие един куп неща, свързани с живота, вселената, хората и съществуването като цяло, които не можеш да провериш лично. Тогава обаче все пак вероятно е наличен здрав разум, а не безусловно преклонение...
@Крис - именно... :)
Разумните хора приемат да вярват в една хипотеза, докато тя бъде доказана или отхвърлена. След това или от вяра няма нужда, защото хипотезата се превръща във факт, или вярата се изражда в религиозно преклонение към една доказано погрешна идея.
А свръхестествените сили са такива само докато не разбереш природата им. Колко от всекидневието ни би се възприело като свръхестествено и магия само преди 200-300 години?
всички ще горите в ада, богохулници такива!!!
От религията някои хора се възползват в трудни моменти, примерно скоро ще умират, забележете при пенсионерите как се засилва вярата..
@wakeop: съгласна съм за свръхестествените неща; както и за това, че започна с "разумните хора" :)))
@voxy: то се е видяло, че явно няма да се измъкна от ада, тогава защо изобщо да се пробвам :)
това за пенсионерите ми харесва - удавниците се хващат за сламки, сигурно не е толкова странно :)
Човек бива наказван от боговете в, които вярва.
Иначе нямам нищо против раздаването на вафли и бонбонки :)
Публикуване на коментар