И така, преборихме я и магистратурата в чужбински университет. Близо 10 месеца по-късно дойде ред отново да стягам багажа и да се запътвам към летището - обратно в България.
Кръгът е почти затворен. Време е за раздяла с хора от всички краища на света, които вероятно няма да видя повече, време е за пращане на CV-та, време е да вляза в категорията на порасналите хора. Повече не съм студент. А и след такава година на здраво учене, към следваща магистратура може да посегна чак след няколко години.
Не ме бива по писането с патос и не знам повече какво да кажа, нито пък мога да обясня чувството, което се е стаило в мен точно сега. Затова ще дам един малък съвет към всички студенти, които някога ще прочетат този пост - ако имате възможност, направете всичко възможно, за да изкарате поне един семестър в чужбина - преживяването си заслужава напълно и всяка част от пътя е ценен урок, който може би няма да научите, ако си останете вкъщи.
Прибирам се в понеделник. Имам да ви разказвам за пътуването ми до Лондон и мъничко за Гент, но това, заедно с чувството от първите дни на завръщането ми, ще го пиша другата седмица. Сега ме чакат последни 2-3 дни на поздравления, партита и раздели. Такъв е животът!
3 коментар(а):
Честито дипломиране! Чувството на удоволетвореност наистина е неописуемо! Успехи и от тук нататък :)
Браво и честито!
А за магистратурата не се бави много, особено ако откриеш някое добро място, защото с годините и умората от работата ученето става все по-трудно!
А и е по-лесно след това да се заеме добра позиция на по-млади години.
Благодаря и на двамата. Божо, прав си, че не трябва много да чакам, но ми се иска първо да поработя малко - 1-2 години може би, пък се надявам да не ме домързи прекалено много... Ще видим. Вярвам, че и само една магистратура е добре.
Публикуване на коментар