Това е чудесно! Аз също съм избрала с какво искам да се занимавам професионално и коя ще е работата, която би трябвало да ме прави щастлива. Ама едно е да знаеш какво искаш, друго е да го имаш. Нужно ли е дори да обяснявам как не е никак лесно да те вземат на мечтаната работа!? Затова понякога много ми се иска тези ентусиазираните хора да ги фрасна в носа, за да слязат на земята и да осъзнаят, че не е така лесно да започнеш да работиш онова, което искаш. Особено в България и особено сега. Първо някой трябва да ти даде шанс. Докато чакам обаче това да стане, все пак трябва да си търся някаква работа, защото безделието никак не помага за постигане на душевна хармония. А докато съм принудена да кандидатствам за позици, които всъщност не харесвам особено много, но нямам друг избор, ми се налага да послъгвам. Никак не искам да ставам секретарка, но подходящите позиции, сред които мога да избирам, не са толкова много. Затова трябва да убеждавам работодателя и най-вече себе си, че тази работа ще ми е интересна; че резервирането на хотелски стаи, принтирането на документи и приветстването на клиенти ще е достойно ополозтворяване на бакалавъра и магистратурата ми.Искайки да се занимавам точно с човешки ресурси, няма как да не съм наясно, че никога няма да вземат на работа някой, който не изглежда нахъсан и мотивиран да работи точно на тази позиция. Следователно и нуждата да залъгвам първо себе си. Макар че съдейки по продължаващата ми безработност, явно не лъжа достатъчно умело. Не че ми харесва, но споменах ли вече, че нямам избор? Всъщност имам - да чакам още половин година, докато започнат стажантските кампании. Бих предпочела да стажумам нещо с желание, отколкото да съм секретарка по принуда, но половин година не е никак малко време. От друга страна, не мисля, че самозаблуждаването може да ме държи доволна дълго, защото човек наистина трябва да прави онова, което му харесва. Само дето животът понякога ни пречи адски много...
Image: Michal Marcol / FreeDigitalPhotos.net
2 коментар(а):
Напомняш ми за мен самата, когато ми се наложи след университета да търся работа по специалността. Въпреки, че бях стажувала на различни места, след като си взех дипломата трябваше да започна отново търсенето. Това беше преди 10 години и нещата бяха доста по-зле тогава. Нямаше много големи компании, нямаше много корпоративна култура в малките фирми, добрите позиции често се вземаха с връзки. Наложи ми се да започна като секретарка и работих 1 година на тази работа. Бях по заместване и работодателите ми бяха наясно, че браншът, в който работят е твърде далеч от моята специалност и след като измине тежката и скучна за мен секретарска година, ще си тръгна. Оказа се, че от тази година имам невероятни приятелства, които след 10 години прерастнаха в семейни, покрай тази работа срещнах мъжа си, много хубави моменти, купони, пътувания съм имала с тези хора и покрай работата, и извън нея. Но най-важното е, че точно от секретарската работа се научих на много, много неща, които ми помагат днес в собствения ми бизнес - научих се на добри търговски практики, на организация на бизнеса, на създаването на добри отношения и спокойна работна среда. Всяко работно място може да те научи на нещо, най-скучните задължения ще ти дадат умения, които ще ползваш цял живот. Ако фирмата е читава и искаш да се учиш, накрая времето ще ти е малко дори. И аз бях обидена на целия свят тогава, че трябва да правя нещо скучно и далечно от мен, но се оказа, че получих безценни уроци. Успех и не се предавай. Гони си целите и мечтите, но винаги оценявай уроците по пътя :-)))
Хубава статия.Радва ме :) Игри
Публикуване на коментар